Радослав Александров - Цитирам света

За да разбереш света, трябва да го разчетеш, да усетиш жестоката му прелест, да позволиш да те ухапе подивелият уличен пес Любов, да чуеш цигулката на Георг Хених, да си позволиш да бъдеш клоун, да умреш... Едва тогава ще се усетиш жив.

Нови прозрения в поезията на Радослав Александров на страниците на списание НАСП този септември.

Ива Спиридонова

Жестока прелест

" Всички ние се намираме в една жестока прелест." - Св. Симеон Нови Богослов

Светът е
една жестока, жестока
прелест.
Ти си прелест.
Жестока прелест.
Ако светът е преходен, то
ефимерна е и твоята вечност.
Свободата на априорен силогизъм.

*
Седим мълчаливо
на брега на реката
и бавно я чистим
с мъдрия старец.
На отсрещния бряг
зловещият дракон
е вперил в нас
кръвожадни очи.
Той единствено чака
да почистим реката
и да дръзне някой
да го опитоми.

*
Майя се разхожда
из пространството,
където от илюзия
замесен е и този свят.
Темида затова е сляпа,
любовта посвоему
не е справедлива
и е най-справедливата присъда,
която всяко същество
може да получи.
Нито повече, нито по-малко
от онази любов,
която отнема живота ти,
за да живееш.

*
Любовта е уличен пес
Любовта е уличния пес,
мършав, отпаднал и крехък,
чиито жални очи
блестяха от радост,
когато кварталните хлапета
го милваха,
въпреки забраните на сериозните
родители.
Любовта е същия онзи пес,
окаяния, дето
се плашеше да погалиш.
Но се престрашаваше
и очите ви жарко светеха.
Любовта е онзи пес,
за който се просълзи,
когато повече не го видя
из кварталните улици.
Любовта беше онзи пес,
обичан и хранен,
но вечно бездомен,
защото цената на любовта
е непосилната крехкост на Битието.
И е трудно да обичаме божествено.
Затова се задоволяваме с човешкото
и все се чудим защо не е достатъчно.

*
"Възгледите на един клоун"*
Нищо не разбирам от любов.
Истината на Бога
и лъжата на човека.
Толкоз.
И музиката
вероятно не разбирам.
В божествения Моцарт
не успях да се влюбя,
но в Шопен,
в Шопен обаче съумях.
Защото е толкова земен,
колкото съм може би и аз.

____

*Роман на Хайнрих Бьол

*
"Докато лежах и умирах"*
Божията ръка
ме водеше из реката,
докато лежах сред водата
съзнах, че смъртта е
състояние на духа,
тялото е проста фикция.
Докато умирах, лежах.
Седем хищни лешояда
кръжаха високо над мен.
Горките синове Адамови.
Божията ръка ме водеше
из реката, докато лежах
и се опитвах да живея.

_____

* Роман на Уилям Фокнър

*
Уравнението на Дирак*
Ако някога докоснеш
нещо истинско и пламенно
и посееш цвете
в пустата градина на сърцето си.
Ако някога любовта
те е изпепелила
и повторно създала, то
обречен си на новост.
Няма да си сам,
независимо от самотата,
ще си изпълнен
в цялата си празнота.
Когато краят наближава
и проклинаш съдбата жестоко,
ще си позволиш ли да
да превъзмогнеш себе си,
защото никога не би бил
същият?

______

**Уравнението на Дирак е релативистично квантово механично вълново уравниение, но е известно като уравнението на любовта. Основната концепция е, че ако две системи си взаимодействат помежду си за определен период от време и след това се разделят, те вече не могат да бъдат описани като две отделни системи, а стават една система.

*
Цигулка за господ

"Отговори ми - каква е съдбата на онези неща, които създаваме с най-голяма любов - единствените, които сме в състояние да създадем?"

"Балада за Георг Хених", Виктор Пасков

На осмия ден
лютиерът изнурен,
с ръцете си създаде
цигулката.
И Бог каза,
че това е добро.
Но крехкият човек
не чуваше ефирния шепот
на божията любов
и изпитваше аграрен патос
към мимолетния живот.
И така вовеки,
всяка неделя Бог
свири балади,
с надеждата
човекът да се заслуша
поне веднъж отвъд
ефимерното си съществуване.

*
Дано си спомня себе си
"Господи, ако те забравя, никога не забравяй мен"- Махатма Ганди
Вечната хамартия*
на калното двуного,
което винаги забравя
своето начало и,
че на нещо отвъд
представите си
то наподобява.
Когато забравиш себе си,
забравяш
Бога,
царството,
човека
и помниш
животното,
преизподнята,
насладата.
И, Боже, дано един ден
си спомня себе си,
защото ти винаги
си до човека.
Но човекът сам
със себе си не е.
И само вечната хамартия*
ни води до вечна метаноя**.

_____

*Хамартия произлиза от гръцки и означава „да пропуснеш целта“, „да сгрешиш“. Често се среща като синоним на „грях“ или като трагичния недостатък на герой в трагедия.

**Метаноя има древногръцки корени и означава покаяние, обръщане на ума. Използва се като синоним на изкупление и означава преломна духовна промяна в цялата същност на човека.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021