Спаска Гацева - Под земята ще изгрее и моята звезда

spaska.PNG

Смъртта не е страшна. Надеждата обикаля наоколо. Вървим към светлината с поезията на Спаска Гацева.

Александър Арнаудов

БОЛНИЦА

Не е страшна смъртта.
Страшна е всъщност
надеждата,
която обикаля наоколо.

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ДЪЖД

Наричаме го
божа благодат.

А той валеше -
трънен.

КАРТИЧКА

ти ми писа веднъж че вървя
към Светлината
със стъпките на врабче

ДВА ВЪПРОСА

1.

Като ми плюхте в глътката,
да не мислите
че съм ви преглътнала?

2.

Къде отидохте, мои мъртъвци?
Нямаше ви и на оня свят,
от който се върнах за малко.

ЗНАМ

В оная нощ,
когато под земята
ще изгрее
и моята звезда
ще съм пазач
за вечността
на спящите
поети. Знам.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021

Previous
Previous

Миглена Цветкова - Не бягах от брега

Next
Next

Ясен К. Хенри - Самотата е верен приятел