Славейко Димитров - Антидот
Самотата разкъсва мислите ни. Обсебени сме от смъртта – отровени от надежда. Поезията на Славейко Димитров се усмихва на страха.
Обсебване
той не я оставя насаме с мислите ѝ
от страх тя да не го остави
насаме с неговите
Дъжд
Пази се да не те разкъса самотата
на препълнения автобус
когато слезеш, а навън вали
и чадърите са само покриви
които пречат на дъжда
да оправдае
сълзите ни
Усмивка
зад усмивката ѝ чувам
смъртта на лебедите
Антидот
В опита си да съществуваш
вкусваш поредната глътка отрова
а бутилката водка в ръцете ти
носи надпис "светена вода"
и надеждата, че ще развиеш
имунитет към това
което те убива
и отново
ще заживееш
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023