Ива Спиридонова - Предизвестено

Тишината узрява в писмата на вятъра. Зимата милостиво посреща иконата на края. Думите на Ива Спиридонова прокънтяват отвъд предизвестената смърт на сърцето.

ПРЕДИЗВЕСТЕНО

Очите ти ако пропуснат знаците,
и нито звук от тях не чуеш,
гнева им ще усетиш 
в случването, 
като рани 
в предсмъртието сляпо
на сърцето си.

УЗРЯВАНЕ ЗА ЗИМАТА 

Зеленият смях изтъня,
пожълтя и се сви, прегоря
                                          и от устните 
                                                                 се отрони.
След вината кънти тишина.
Устни в есен, очи в хладина
                                              няма кой 
                                                                да затвори.

ПИСМА НА ВЯТЪРА 

Сълзата в утрото ми пише с мокри пръсти:
Добре е да престанеш да усещаш,
да чакаш щастие, да вярваш в думи,
които са различни от живота,
да търсиш още пътища, 
неводещи до нищо.
Добре е да се вслушаш в правотата,
която неуморно ти изписвам.

Добре си. Остави да те измия.

MERCY

Изпълниш ли молбата в нечии очи,
за цял живот оставаш им икона.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023