Симона Дянкова - Отворена рана

Зимата на сърцето е жива рана. Опитваме се да се стоплим в сянката на лудостта. Рефренът на болката продължава и само Симона Дянкова знае музиката и текста.

Някога

Някога
След много време
Може би ще се срещнем
В някой Лидл
И едновременно
ще се протегнем
към последната останала мрежа
с мандарини
Ще се поздравим
като стари приятели
(никога не сме били приятели.)
Ще се разпитаме как върви животът
(върви.)

Ти сигурно ще си си намерил жена
А аз ще съм си намерила терапевт
(или пък дилър.)
И на изпроводяк ще преглътна страха и срама
(може би ще са хванали прах дотогава)
(а може би не.)
И ще ти кажа
Знаеш ли,
Някога
Бях много
Ама много
Луда по тебе

И понеже ти не слушаш чалга
Няма да се сетиш, че рефренът продължава
Луда по тебе
Ще си остана
Дори да бъда
Жива рана

*
Помниш ли, когато ти казах, че съм отворена рана?
Ти ми се усмихна, каза ми “разбирам”
И сплете пръстите си с моите
А с другата си ръка
С усмивка на лицето
Изсипа сол.

*
В зимата на сърцето ми
Ти си слънцето
Осветяваш всичко със светлината си
Но хвърляш дълги сенки
И ако не внимавам,
ще изгоря.
Но каквото и да правя
Никога
Няма
Да се стопля.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022