Мая Данева - Всички ще си заминем
Всички ще си заминем в казаното и неизказаното. Колко дълго продължават стъпките ни в новите текстове на Мая Данева.
Александър Арнаудов
*
всички ще си заминем
но преди това
аромат на виолетки
Публ. в списание „Failed Haiku“, брой 82, 1. oктомври 2022
*
ситен летен дъжд...
процентът на оцеляване
при рака на мама
*
неуморна писалка
толкова много думи
задраскани
*
лекарско обаждане...
листенцата чай в чашата ми
се сгърчват
*
застъпническа молитва
казаното
и неизказаното
Публ. в антологията „Temple“ на британското хайку-общество, 2021
*
семейна библия
имената, които татко е записал
и тези, които не е
Публ. в списание „Cold Moon Journal“, август 2022
*
пост-ковид туристи
ту с маски
ту без маски
*
поход през кално поле
колко ли дълго ще продължат стъпките ни
успоредно
*
градски контрасти...
небоядисани корени
по изрусени коси
*
тихи вълни...
зад гърба ми сърдитият тон
на майка с малко дете
*
едва доловим морски бриз
потрепва мъхът
по кожата на смокините
*
провинциална автогара
червеното на кецовете ми
още по-червено
*
стърнѝще
свраки кацат
и отлитат
*
причуват ми се стъпки…
отварям вратата
̶ мравки
*
пресен сняг
някой го е използвал
да чисти обувки
*
сняг се трупа...
почти както прахът
върху книгите ми
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022