Саня Табакова - Руини

Нощта на човечеството расте като руини. Светът свърша на развален руски. Плачем в страната на чудесата на Саня Табакова.

*
Нощта на човечеството расте.
Беше малка
симпатична бенка
върху лявата снежна скула на Европа.
Днес синьото на небето и жълтото на полето
се сливат в кална каша,
сред която гине потрошената структура
на половин свят.
На целия свят.
Малко момиче
върви пеша в калта
към нечия страна на чудесата
и плаче на развален руски.
Знае го от баба си.

*
Луна -
концентрат от издъхналия ден
върху черния креп
на нощта.

ДЕН НА ПОЕЗИЯТА

Поезията е в руини
ритъмът взривен
думите са предсмъртни стонове
строфите изкъртени
поетите мъртви.
Очите на оплаквачките
винаги са сухи.

НОВ ГРАДСКИ ПЕЙЗАЖ

Напоследък често е нощ.
По трамвайната линия,
сред дните под блокада,
покрай руините – новите пантеони,
и спирките, осиротели от хора,
сред безименни сенки
и невинни чудовища на мразени паметници
тъгувам за детството на света,
за дървените кончета и шпаги,
за парцалените кукли
и копринените кордели.
За рибарски вместо информационни мрежи.
За утро, море и ден.
Рисувам лица,
защото с лицата е свършено
точно както с истината.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022