Нинко Кирилов - Разстрел

Прегръщаме се с ангелска лудост. Повръщаме сутрин без страх от смъртта. Фасовете излитат през тересата и се издигат като звезди в космоса на Нинко Кирилов.

Александър Арнаудов

ЗА ПОЛЗАТА ОТ НЕПУШЕНЕ НА ЦИГАРИ

намерих си кутия цигари на пътя.
пълна кутия. неотваряна.
покрай мен мина млада жена с дълга руса коса
и дълго черно палто.
попитах я дали тя не е изпуснала кутията.
не, каза тя, аз не пуша.
и аз, казах.
искате ли да не пушим заедно, попита ме.

и сега седим на пейка,
аз пиша това стихотворение,
тя отпива от кафето си в картонена чаша
и наднича над рамото ми.
усмихва се.
грее слънце.

МАЙКИ И БАЩИ

- здравей, майко.
- кажи, майко?
- майко, умирам.
- и аз, майко.
- да мрем ли заедно?
- да мрем.
- а децата, майко?
- не знам, майко.
- дай най-напред тях да убием,
че да не плачат, майко?
- да ги убием, майко,
да ги убием.

и не останаха майки.
и не останаха деца.
бащите запалиха свещи и цигари.
пушиха, пушиха.
и хвърлиха фасовете от терасите си.
а фасовете полетяха надолу като гюлета
или се издигнаха като звезди
към космоса.

ЛЮБОВНО ПИСМО

на масата ми има празни бутилки:
10 от водка,
1 от ябълков сайдер,
1 от Пепси,
1 от Кока кола,
1 от студен чай,
1 от сок от бъз.
след малко ще ги сложа в найлонова торба,
ще ги изхвърля.
скъпи мои бутилки,
ще ми липсвате.
имаме толкова спомени
за тази ни седмица заедно.
но моментът дойде.
сбогом, приятели.
в добро и лошо
ние се целувахме.
бавно.
и дълго.
и вкусно.
и епично.
и безстрашно.
и лудо.
и драматично.
и бляскаво.
и щастливо.
и никога като за последно.

КАШЛЯНЕ И ПОВРЪЩАНЕ

често сутрин
докато седя в тоалетната,
кашлям от пиенето и повръщам в една кофа.
понякога само след минути
чувам как и съседът кашля и повръща.
олеква ни и на двамата -
да имаш с кого да кашляш и повръщаш
не е никак малко
в този свят на корупция и отчаяние.
имало е нощи,
в които съм чувал
как жена му крещи,
докато той я чука.
предполагам, той е чувал
как някоя жена крещи така от дома ми.
чувал съм и как се карат.
но ето -
никога не можем да чуем
как сме прегръщали с ангелска лудост,
как сме се смели без страх от смъртта,
как сме обичали.

замислете се над това,
когато повръщате сутрин.

РАЗСТРЕЛ

в сърцето на войника -
олово от куршумите.
колкото за цял оловен войник.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022