Проф. Сия Колковска - Живата връзка (“Ръцете, с които оцеляваме“ на Боряна Богданова)

Рецензия за стихосбирката „Ръцете, с които оцеляваме“, Издателство Библиотека България, 2024 г., автор Боряна Богданова 

Новата стихосбирка на Боряна Богданова е проникновен поглед към най-фините и дълбоки процеси, които протичат в душата на нашия съвременник. Посветена е на вечните теми за любовта и преживяванията след нейния край; за загубата на най близките ни хора и свързаността с тях, която остава у нас завинаги; за детството, частици от което живеят у всеки до края, за самотата. Това са съкровени въпроси на човешкото битие, които са пресъздадени фино и в дълбочина в публикуваната стихосбирка. 

Част от стихотворенията са отражение на силното чувство на Б. Богданова за родова принадлежност, на здравите ѝ родови връзки. Много ясно се усеща и живата връзка на поетесата с най-близките ѝ хора, които вече не са около нея физически, но присъстват в съзнанието ѝ много ярко. Четейки тези стихотворения, осъзнаваме това, че макар някои от близките ни хора да не са сред нас, те са получили друг живот в нашите мисли и усещания и по този начин ние продължаваме да поддържаме връзката си с тях жива и осезаема. Много важен положителен мотив в стихотворенията на Боряна Богданова е този, че нашата връзка със заминалите ни близки е онова невидимо присъствие у нас, което ни дава устойчивост и опора в живота – по думите на поетесата това са „ръцете, с които оцеляваме“. 

Сред основните теми в стихотворенията е и темата за детството, спомените за което често са извикани от някакъв мотив от настоящето, който отваря вратата към миналото. Фино е загатнат процесът на помиряване с миналото, който бележи вътрешното ни израстване. Тук е и темата за страховете ни, наследени от детството или придобити през житейския ни път, които неизбежно слагат отпечатък върху настоящето.

Показателно за зрелостта на поетесата е застъпването на темите за житейските избори, които правим – „наше собствено разпятие“, и за неизбежните изпитания, през които преминаваме. Лаконично, но категорично е предадено усещането на Б. Богданова за това, че имаме опора и подкрепа в трудните ситуации, защото въпреки че „страданието остава непокътнато, / но остава и ръката, която те държи“. 

В редица стихотворения присъства и темата за края на любовта, за раздялата. Пестеливо, но изразително са описани сложните душевни преживявания след разкъсването на една връзка и постепенното надмогване на душевната травма след раздялата. 

Поетесата съумява да сътвори поетичен образ от всичко, до което се докосне погледът ѝ – ореха в разтворената ръка на човека от улицата, който е неговият свят и всичко, което има; слънчогледите покрай пътя, „вперили очи в земята“ и много други ярки поетични образи. 

Многообразните теми, до които се докосва Б. Богданова в своята стихосбирка „Ръцете, с които оцеляваме“, са силно вълнуващи, докосват дълбоки струни в душата на читателя и му дават здравословна положителна перспектива, от която да погледне към настоящето. 

 Проф. Сия Колковска

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024