Радослав Христов - Изкуствен интелект

Изкуственият интелект сътворява света. За да се спасим играем руска рулетка, а други участници няма. Единствено смъртта изглежда все още реална в карнавала на Радослав Христов.

Карнавал

В кухнята ме посреща
големият шоумен
с преиграните си жестове,
високи като планини закани
и прегорели филийки хляб.

Подава ми ножа за масло,
на масата е останала 
малко публика от 
мазни петна и
разсипана сол.

Обявява се начало...
танцьорките закъсняват,
за да спасим шоуто
вземам ножа и
започвам да махам
изгорялото 
от кожата ми.

Игра на убийство

Всеки ден
играя руска рулетка
с един детски пластмасов 
каубойски пистолет. 
И въпреки успехите
на съдбата...
детето в мен
отказва да умре.

Изкуствен интелект

Всичко започна
от едно детско
пластмасово конче.
После като лавина
започна да бълва
изкуствени вежди
коси, мигли, зъби,
носове отсечени 
в идеална пропорция,
бълбукащи от серуми устни,
студени и твърди 
като надгробна плоча- цици.
Един вагон с имитиращи
продукти,
прахове за почистване
и директна консумация.
Жилищни кооперации
препълнени с
изкуствени усмивки,
заучени свалки
излишен секс
любов крепяща се
на дресировка, 
публични измишльотини
и дигитални тенденции.
Импотентни Богове 
инжектиращи данни
в микроскопичната тиква
на изкуствения интелект,
докато естествения 
продължава да залита 
в леглото на доктор Алцхаймер.
Всичко тръгна с такава
скорост към канавката,
към точката от която 
няма връщане,
че ако останеш достатъчно дълго
дехидратиран
ще повярваш на всичко
от филма "Матрицата".

Единствено смъртта
все още изглежда
реална.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024