Радослав Христов - Десант

Метаморфозите на тишината са мобилизирани. Окото на отсрещното мълчание угасва в мрака. Стиховете на Радослав Христов отекват като десант насред развилнелите се птици в небето.

Прелетяха изтребителите над града...

да покажат на развилнелите се птици...
новите крила на свободата.

Скарахме се
и стаята замръзна.
Надянах си кожуха на дебнещ хищник
тя пристегна корсета и истерията.
Двамата като примигващи светулки в мрака
и двамата ненавиждащи тишината.
Двамата чакащи отсрещния да загаси
бълваща дразнеща светлина
вулканична лампа,
която щом изстине
ще влее в окото на отсрещния
измамна доброта.



Мобилизация

Събудих се пребит от вечерния десант
мръсен алкохолик
адреналинът все още държеше ръцете и краката ми
завързани и безпомощни.
Осъдените ми пръсти
завивали тела с излишна загриженост
изпъдени и забравени.
В лявото полукълбо на главата ми
отекват църковни камбани
възпяващи греховете
тътенът заглушава падащите
бомби в обезлюдената дясна степ…
мръсен алкохолик.
В калта и кревата
метаморфозите не се различават особено.
Оставам си престъпник срещу природата
на изкуствено установеното.
По радиото съобщиха, че са обявили война някъде
за секунда тишина
за секунда страх
за секунда безразличие
заплюх цялата грозота човешка.
За капак на всичко
жена ми отвори бойните действия на нов фронт.
По-мразовит от заточение в Сибир
Изяждащ деветия кръг на Данте с парцалите
такова студено мълчание,
че започнах да изгарям жив.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022