Гергана Георгиева - Радио Olimpia
Тъгата ни колонизира. Пленници сме на белязания хоризонт. Чакаме неизбежното утре, докато дъждът целува грапавината на думите на Гергана Георгиева.
*
неизбежното утре
ще разтвори пищната си гръд
да свидетелства срещу мен
а аз
избухнал цвят лилия
с тънкия си врат
се полюшвам
"Ревящите четиридесет"*
между 40-та и 50-та мисловна линия
онези силни течения които износват предсърдието
опипват безмилостните руини
от вкаменелости и сухота
Сега
кой е измореният вятър,
който хлопа отвън,
кой ще коленичи
да измие отеклите вени и време
тъй тихо
смирено
както класът на нивата
целува дъжда.
*ревящите четиридесет - силни ветрове между 40 и 50 паралел
*
Имахме радио Olimpia
орехов фурнир
миришеше на сандък и кожа едновременно
сядахме около него
раменете ни се докосваха
един ден го отнесоха някъде
и зачакахме
розовата плацента на слънцето
да намести хоризонта.
Заслон любов
баба,
властелинът на бурите,
сграбчва мълниите
хладнокръвно ги огъва
пронизва с тях земята
и ме загръща.
"Аз не участвам във войната,
войната участва в мен"
колонизира тъгата
все по-поносимо
Пленници
По зидовете на Корсика
които отвеждат към морето
по каменните зидове на Корсика
заличени от картата
в грапавината на сенките
очи
белязали хоризонта
*На подпоручик Младен Николов, от Чупрене, Белоградчишко, д-р по психология от Берлинския университет
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022