Петър Канев - Гилотината

Загадката на битието е нещо между Брежнев и Картър. Двама мъже в града, които умират на гилотината на живота. Стихове на Петър Канев за приятели самоубийци и убийците на Ботев в септемврийския брой на списание “Нова асоциална поезия”.

ПЕТЬО НА МОЯТА ПЕТЯ

Чувствата ми са изчезнали като рис.
Казват, че са ги видели да се връщат
само в Северозападна България.
Снимали са ги на див връх
край Трън.

Обезболени са от транквиланти
в моя есенен, февруарски студен Бургас
до каменната мама носорог
на края на морската ми градина
проблясват в последни капки искри звезди
мокри мокри светулки гаснат гаснат
и заспиват
в ярко-червена скарида в чинията помежду ни
във ваната, в която разливаме червеното вино
за спомен
и никога никога повече няма
да вземем вана заедно
червена от раните прорез по вените
кръвта изтръпването защо да спрат
защо е нужно да възкръсва пролетта ми
преди помена ми
в надежда, надежда
сега тук и сега няма да живея повече
дори и в децата ни.
Влакът трака и заглъхва бял от сивото
в кафенето под кулата на гарата 
в градинката пред автогарата 
чувствата в пет сутринта са успокоени като успокоително
жужат като комари чухат като чухалчета
точно преди изгрева изгряват
огряват пристанището
стигат до бункера-паметник на удавници
в центъра на мократа морска градина
вятърът шибва косата в полета на късен гларус,
а той изграква с бабешки смях:

Само морето зад дъждовния плаж на Бургас 
разбира
защо съм жив и защо не съм жив.
Само черният корморан на ръждясалия мостик в Созопол
разбира
защо се самоубих и защо не се самоубих
вечно на 17.

Морето е истина.

Ръката ти съществува.

Останалото е бяла тишина.


ИЗГОНЕН ОТ ГАЛИЛЕЯ

1.

Никой не е пророк
в собственото си поколение.
Ето защо само децата внимават
какво им казвам.
Никой не е пророк
в собствения си вид.
Ето защо само котката ми
ме разбира.
Никой не е пророк
в собствения си пол.
Ето защо само жена ми
ме обича.

2.

Който те обича, няма нужда 
да те 
разбира,
няма нужда да слуша какво казваш.
Който те разбира, няма нужда
да слуша какво казваш,
няма нужда да те обича.
Който слуша какво казваш, 
това е защото
не те разбира и защото
не те обича.

3.

Никой не е пророк 
в собствения си живот.
Ето защо само мъртвите
ме разбират.
Ето защо само неродените
ме обичат.
Ето защо само другите животи
слушат
дали
нещо
казвам.


ПРИЯТЕЛИ САМОУБИЙЦИ

Не ме притесняват тези,
които обичат смъртта, 
а онези,
които мразят живота.

КРИМКА (Тринити)

СТУДИО Х

Аз съм от поколението Х.
Аз съм уравнението само с едно неизвестно,
но то винаги накрая се оказва
убиец.


МАТА КОСМАТА

Какво съм
на косъм съм 
да не отговоря,
преди да потъна.


АЛИБИ

Имам алиби –
викам го пред целия свят
от провинцията си,
Но аз ли съм викарият,
който сам разследва
Убийственото в мен?
И тази любопитна бабичка мис Мърпъл
какво си вре носа при сестра ми
и имам ли сестра
и коя, по дяволите, е сестра ми?


СИН БАЛОН

Баща и син –
аз съм двама мъже в града.
Единият ще пукне на гилотината.


УРАВНЕНИЕТО ЕТО-НА

Защо все си мисля за доцент Димитър Зашев
как пие последното си 
питие
в Кауфланд
зад отсечените брястове в Бъкстон?
Кръстословицата е паднала на пода,
надраскана между Владимир Илич Ленън
и Джон Ленин.
Убиването ето-на 
не се ли състоя?
Наръганият в корема на Х ще умре,
но много по-късно.
Но защо, защо тогава
е тук тази кръв по пода, Лающ Кошут?
И къде е кошутата ни?
Е, хайде, негре на света!
Ехо-ехо, Етонатост,
това ли е уравнението ти?

Гугутке, гугутке моя,
ще падне ли
светият Дух?

ДА ТЕ ЖАДУВАМ

А.

Кръвта ми е вино,
плътта – хлебна,
но пак не мога да се
самоизям.

Вените ми стенат за още доза.
Умирам от жажда
за жива вода
огнена
по цяла нощ
ме прескача котка
когато те обичам
дори не мога да умра
напълно
в прощалната стая
в захапка
ти няма да ме пуснеш
да си тръгна
с венците
ти държиш на мен
кол, тайно
пробиваш пак отново и отново
дупката
в сърцето ми
на вампир
и кой сега ще те изпие,
кръв?

Я.

Пирамида в лиани.
Аз съм личност-институция.
На гишето ми пише:
„Затворено
за майска
депресия“.
Аз съм детето на света,
затворено в магазин
„Хумана“.
Кой ще плати цената
на живота-неживот?
Омагьосан
от котешки лапи
в снега ми остана само
руски кадет
Хибернатус,
замръзнал по пътя към София.
Някой ден ще ме размразят
след хиляди години.
Проклятие-живот-плътник-за теб-
всички лелеем за още.
Но никой не е проклет наистина.
Всеки страда
от недостиг
на любов.

Ти си кръвта ми! Кръвта ми си ти.

2 ЮНИ

Историята на Ботев е шибана, шибана, най-шибана,
затова той е просто най-просто истински.
Ботев е истински, истински, истински,
понеже историята му е шибана, шибана,
шибана, шибана, най-шибана.

За смъртта може да се пише само проза.


МРАК НА ПОРТИТЕ

(четирилогия)

1.

Един луд славянин убиец
ме гледа от огледалото –
оттатък аз се казвам Насилник –
Ад се казвам Жестокост, безчувственост.
В стъклото нищо не ми трепва,
когато мъча, мъчат някого,
киевската и московската ми душа
на древна арийка на клада и на цар Пушка,
на изнасилвач и на жертва
едновременно е мъртва
като дявола бюрократ на Иван Карамазов
и като вий на Гогол,
болен съм от всеки и като всеки от нас от вас
от баналната болест вендета –
вендета, вендета към всичкото,
заради това, че съществува,
заради това, че съществувам.
Надолу, надолу слезнете.
В съня си виждам на дълбоко в сърцето си,
че съм някъде там съм черен българин джихадист журналист,
съюзник съм на Тамерлан – под ятагана от Бухара 
Волга е червена,
и всички села по Днепър и по Днестър 
горите им тела горят,
а аз тайно се хиля зад стените на Кремъл и на Плиска,
подкупеният от Цимисхи Игор,
тъмен герой, порта на нквд, агент Боб, Бобич, Бобченко,
когато тук наяве съм добър от другата страна
в света ми Бобов дол -
се кискам в злобна страст да мъча, да насилвам,
да изтезавам и да заличавам,
да убия
всички всеки всичко в света.

В съня ми влиза ранен удавник, висок,
в изгнила кадетска униформа,
от подпухналото му лице капе тежка вода и кръв.
Шепти в ухото ми: „Николаев гори. Събуди се!
Аз учих там, аз учих там“
Върви си, Волов, върни се у дома.

Трима фашисти танкисти, три весьолайх друга -
влизат.
И цялата история и география се слива в една точка
в очакване на варварите
от всяка имперска шумерска цивилизация,
съществувала някога, някъде,
Четири тежки метала – радий, плутоний, уран, радон – от Хадес
– в царството на Плутон.
Четири е числото на злото в Китай и в школата на Питагор
в Сицилия.
Четири е уйгурска тийнейджърска група.
Те са младежи. Без перспектива.
Свирят апокалипсис
в девет осми.

Само 5 по 5 бомби над Киев.
Само 55 по 55 случайни цивилни жертви на бомби днес
- а който убие човек е убил всички хора -
Но това не е истина. Сън е.
Сън след петия сън в пет часа сутринта.
Бомба сме.
То е ясно.
Западът е виновен.
Изтокът е виновен.
Ние не. Ти не си. Аз не съм.
Пазави меня на закате дня …
В съня си изтезавах днес млада жена в Украйна.
Убих бебето ѝ.
Но това не е садизъм.
Сън е.
Елате ни вижте - само 5 по 5 деца жертви
на случаен обстрел
днес в Николаев -
нищо лично.
Но ета нужнее всево сейчас – ета прийьом реда –
толка для денацификацию для електрификацию 
для амерекансхую икуномику 
для вся власт советах банкеров в болном зале.
Ех, ех, святий Никалае, защитниче на банкерите!
Ну что тий?
Ех, ето ни – на прагулке! 
Дълбоко в душата си аз съм чеченец – войник наемник килър – отличник –в интернета
в Ал-Джазира в СиЕнЕна в Итар Тасс в Татар тасс – режа глави 
нищо лично –идва, идва пришествието на Али,
и в Мека и в Тел Авив, и в Брюксел – та чак до всичките площади - в София -
там, там съм да убия всички депутатите рептили
от Думата до Парламента, от всеки държавен съвет -
та да загинат в нас марсианците
навсякъде по тази плоска планета –
не идвам да спася – идвам курбан да стана срещу шейтана
- в мен -
да убия един човек – мен - и да загинат всички
руснаци,
украинци, американци, всички европейци и африканци, австралийци,
всички евразийци, всички пороци, всички марсианци, всички рептили,
всички
хора.


2.

Двойна вода – тежка вода.
Две е числото на Марс.
Всички сме двойкаджии марсианци,
кацаме на Земята, за да поробим и експлоатираме всичко,
да смучем човешка кръв с машините си.
Всеки нов Хитлер почели избори и избори
с речите си по радиото.
Войната вече е навсякъде,
скрита е зад всяко огледало във всеки дом в Евразия
и чака само лек полъх от хаос и злоба,
за да избухне окончателно.
Ще ни убият ли бактериите на гниенето,
преди да сме изпепелили всичкото
в арийския ни марсиански Рагнарок?
О, предци от Валхала, анимирани от Марвел,
о, Тенгри, небесна шир, пълна с изтребители,
Перуне Кресненски, ти от пистите до Вихрен,
Бендидо в дън горите, изсечени до голо,
Христе Боже от отвъд, Мириям от тук, пророче Мохамед,
има ли лечение за нас
радиоактивните?


3.

Деветима проспаха ареста.
От тринайсетте останахме само единадесет,
всички арийци,
но единадесетият е Локи.
Арбат опустя като гробище.
Тони, Тони, човече божий, мъртъв си, влюбено копеле.
Светът е прост мюзикъл за чука на Тор
в Уест сайта на Киевската Рус -
ракетите хвърчат напред, за да помелят Евразийския союз,
докато акули доналапат ресурсите по глобуса,
но всичко е на карта – на игра е –
какво, ако просто задраскаме няколко стотин народа -
кой ще спечели в руската рулетка
със синя планетчица в цевта,
коя е призрачната мъртва жена,
която ще му прошушне тайната на винаги печелившата
Дама Пика,
но само аз съм това, само аз знам коя е тя,
защото аз съм тя - мъртвата Мария,
просната изнасилена
на площада
в град Николаев,
пред черквата Николай Чудотворец.

4.

Четири сантиметра
под мартенския сняг.
Аз съм снежинка.
Сърцето ми е Снежанка.
Замръзнало е в раните, в пробойните, в прободните
от пуерторикански руски ножчета.
Ледът го държи здраво и цяло.
Но слънцето вече го разтапя.
Фонтаните ще изригнат навсякъде в мораво алено.
И толкова съм изморена, че
смъртта изтича от очите ми,
сърцето ми се стопи
и капе по бузите ми
в горящите киносалони.
Нощем преди зората
във всичките овъглени киносалани
по пода е мокро от алено.
И изгревът ще дойде и тук,
когато нямам вече сърце в гърдите си,
за да има там
място за нас.
На масата.
Във вълшебната лампа.
В разрушения дом в огън и в руини.
В дома ни, който вече
не съществува.


ЗАГАДКАТА НА БИТИЕТО

Коте,
дали на котетата пищящите деца навън
им звучат като влюбени котки,
така както разгонените котки на двора
на нас ни звучат като плачещи бебета?


СТУДЕНА ВОДА

Шепа приспивателни
е войната
на Снежната Царица
в сърцето ми 
на Кай
останало ли е
поне нещо
на 17
на 7
завинаги между Брежнев и Картър
ще излезе ли поне едното късче
от дяволското огледало
в случайна сълза
от болка
в окото ми?
"Танцувай, Герда, танцувай!
Сега, когато всички възрастни
вече спят."

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022