Николай Колев - Остарелите палачи

Живеем, за да видим остарелите палачи да плачат. Хемингуей и коктейли Молотов надзъртат в здрача. Времето спира след отчаянието на надеждата, която стиховете на Николай Колев сънуват.

*
Когато
мечтите отплуват
идва мигът
във който
живея за да сънувам.


*
Ревюто свърши.
Свалили макиажа
грозно се усмихват
довчерашни надежди в здрача.
Никакво изкуство.
Гадно е
от непознати да молиш за съчувствие.
…Остарелите палачи плачат.


Горещини

Green Isaac“s Special

И днес да умреш
времето няма да спре.
Какво от това,
че си жив
близо десет години
по-дълго от Хемингуей,
когато не си изпил
поне един шантав коктейл.

*
Вървеше по шумен и
ярко осветен коридор.
После
с писък на грабливата птица
в любимия му акорд
ре минор
заглъхна шумът.
Светлината угасна.
В тъмнината зли завистливи очи
към него надзъртаха…
Събуди се… мъртъв.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022