Петър Чухов - Донеси ми нощта
Главата на Йоан намигва на нощта от тепсията. Бог изчезва в разтворените обятия на съня. Петър Чухов допира ухо до нищото, за да чуе и запише неродения глас на отминаващото
*
Донеси ми нощта
на тепсия
като главата
на Йоан
ще погледна
в очите ѝ
ще видя там
звезди
които вече
не съществуват
ще допра ухо
до устните
ще чуя
гласове
които още
не са родени
ще заровя ръце
в косите
и оттам
ще излязат
сенките им
разтворени
за прегръдка
ДЕН НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО
- Ти поне си имал
баща и майка –
усмихна се Бог.
- Да, но ти
имаш син! –
отговорих.
- Ето, виждаш ли –
каза Той, –
вече започваш
да ме разбираш.
***
- Спиш ли? –
попита ме Бог.
- Не – отговорих. –
А ти?
- Бях заспал,
но се събудих.
Сънувах
ужасен кошмар –
че няма Бог!
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024