Петър Канев - Политици и свине

Амнезията раздира старостта. Още помним децата си. Намираме първите лъчи на слънцето в айфхилесовата пета на Петър Канев.

Александър Арнаудов

ЛЕТЯЩИЯТ ПАРЛАМЕНТ

На горния кат на къщата ми Итака
всяка нощ разплитам пано с кораб
на вертикалния стан
на нервната ми система.
Женихите ми натряскани без маски 
крещят заклани
и пикаят в двора ми 
газ до избата.
Просяк
опъна тетивата ми
прониза всичките ми депутати
в душата ми.
Парламентът ми е изоставен, 
пълен с призраци
гласува
няма глас – машинен - деус -
- и вот -
пиян се клати - в Амстердам -
Петер Холандеца – за-нарязан е - Трифоне –
Хей –
Измивам.
Хей –
Измивам.
Хей -
Измих прозорците ни за Великден,
море ле.
Яйцата са червени в кошницата ми.
Политици и свине се гърчат в двора ми 
до кирките – теле маха.
Мъртви са 
като Кирка.
И значи няма да се омъжа
за депутат.

ДЪРТ АНЯН

(ХРИЗОСТОМ)

Дърт е този, който има дертове.
Анакин здравата го е заорал (заебал).
Златен е, който е хрисим.
Добре че съм сребърен.

АЙФХИЛЕСОВАТА ПЕТА

Инжхенер Айфхел е моят светия патрон.

Всички искат да бъдат разбрани.
Само аз искам да бъда неразбран.

Енд хийър ит комс ди ароу ъф Paris.

Как светят светлините на Париж 
под Айфеловата кула
нощщем,

като животното умира

най-самотно

под твойте елекрични глобуси.

Всуе.

Прегръщам те Гаврош ...
Тернардие.

Тетида е цялата в сълзи.

ИЗТОЧНО ОТ ГОРНИ ЛОЗЕН

Минога
ромбите
ям
С-помени.
Ин.
Клади. 

На село само дърветата
ползват тротоарите.
Но когато вали дъжд
ги ползват и капчуците.
Една лястовичка е кацнала
върху надписа „Кастел маркет“
и ме гледа.

Втренчено, сякаш казва:
До юли всички крайречни дървета и гори
от Панчарево до Кривина
ще са изсечени,
а Искъро ще бъде изравнен
в кален канал. 

В НеБЕСНАГО ЙЕРУСАЛИМА

1.

Мрежата ми ме игнорва пак – май – е –
Не мога да се огледам в паяжините си.
Вселенски некоректен съм.
‘ма кво ми пука пък.
Аз съм от Дюн.
Там пънк ист нихт дед 
И Всички сте мая, илюзия.

Вий сте поети, а аз - от гората. 
И след сто карми, 
пак няма да се цивилизовам.

 2.

Адиос мон ами мон фрер.

Само любовта ми съществува.
И да я убиете, пак няма да я умъртвите.

3.

Сбокхом интерпаякови
Мрежи.

Аз имам само една мрежа
На рибар
И сега ще пусна
Всички риби и делфини
Обратно в моретата
Живи

НЕ ЗНАМ СЯ

Не знам ся
Хубаво или лошо е да съм отшелник
Винаги в девета глуха
Даже не в десета
Дето никой не мъ знаи,
Че съм отшелник
И никак няма
Как да стана
Хит
Отшелник,
Защото все ще се изплюя нейде
Дето не требва
И пак ще стрестна
Благия сон на оратъ.
Не знам ся що
Всеки път кат възторгна или прегърна някого
Некой студент, Некой поет, никоя любима
С това което правя, казвам или пиша,
После след миг така гнусно ще го напърдя
Или нахрача
Или по-лошо,
Че сички ше замлъкнат гузно
Сиреч
По-Арно да не хоратиме
Нищичко
Нема го това
Не съйий случвало - форгет ит.
Не знам оти поради что нерадзумний юруде
Провокацията ми тий ий мий по-силна от либовта ми тий.
Не знам ся що тъй
Аз некак си сий се чувствам полноценен
С пиуканито на синигерчето пред блока
Рано сутрин към десет ий нещо
И с катеричката пред блока върху цъфнала та джанка
И никак си немам други амбициийи
Да ме признаят или почетат безкръвните
Жълтопаветните 
Париперспективиимащите
Или дадзе безименните
Или безимащити
Менеподобние.
А най мий жал за Алека Попова и за Бойко Борисова,
Или за Камен Калева и Христо Иванова
Затворени сам самички в своята вселена
В обкръжение на без живот
От диментори изцокани добрички жълти жълти.
А язека съм там до катеричката на цъфнала та вишна
Пърдон
Джанка ий.
И живея.
И те са там.
Но при най-лона.
И има ли хора по-висок връх от дъното?
И защо така го не ща
Мили хора
Кажете ми го, че
Не знам го туй
Не знам ся.
Защо съм туку туй
тука
Още?
3аради катеричката и вишна-джанкътъ и синигерчето и първите лъчи
на слънцето ли?  

ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ

разрив
е
любимата ми
японска
дума.

Насън държа черна
слушалка
Брат ми ми чете
стиховете си
за гражданина К
по телефона
на Димитров.

от амнезия - 
раздираме
старостта,
но още помним
децата си.

LA MORT EN ROSE 

И накрая сички шъ умрем.
Де да беше така.
Едит, когато, като Мишел,
някой умре накрая
е хепи енд.
Повече умират далеч преди,
далеч преди
букета. 
Бабо, бабо, 
далеч преди
букет.
А как ми се иска да гушна
не букет, а бутилка 
вино,
като Рангел Вълчанов.
Е-еее, ех, сто бутилки вино давам
за теб, да си още тук
другарко Лолова,
хазяйката ми с каничка кафе.
Да ритаме с теб, да ритаме, да ритаме
да ритнем
с все сила камбаните 
за миг поне, 
като Димо от ПИФ.
А този черен облак над нас
да не е черен,
да, не е черен,
а розов
от залез.
Да.
Този черен облак над главите ни
не е над главите ни, а е
- е всъщност е в мен
и вътре в мен не
не е облак,
а е Ваня Костова,
която се е вкопчила в моя свят,
защото не иска да си тръгне
от този свят. 
В небето, в небето
свири-вие
Тангра
под дъгата - портал -
как искам да остана 
в една мансарда точно под звездите
с розови завеси, е-ее-ех, с розови завеси
Е-е, е-еее
над хълмовете 
във вечния град
Факултето.
Е-е, е-еее
са о Рома, бабо, бабо,
са о Рома, о да йе
Е, е-еее, еее,
са о Рома да йе. 

ПЕСИ ПОНЕДЕЛНИК

Нямам миокард.
Имам две сърца.
Едното е заешко,
а другото - разбито.

Заешкото се радва и се плаши,
скача и обича...
морков.
Разбитото не бие - ближе
децата ни

До заека ми ляга куче
Черното
на Мураками
ближе раните на Лу
на гарата
в Пекин -

С теб
Суши с очи на змиорка - ян
в небето
Голямо - то- бяло-
- и 
- виж -
виж там - 
минават
отминават
двете
Онези двете
децата ни
ли
или
ние ли
сме.
К-куче.
Куче.
Куча
Кученцето
със счупено
краченце... 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021