Христина Панджаридис - В очите на деня

В очите на деня се надига земетресение. Нарушаваме равновесието. Вятърът е сам в поезията на Христина Панджаридис.

Александър Арнаудов

Наместо CV

Заекът в мен
крие адреса на градината с моркови,
лисицата си записва час при фризьора -
ще й се да смени цвета на косите си,
бебето от бъдещето
плаче в мен -
поникват млечните му зъби
от първата любов.
Момичето шие роклята си
краде червилото на пролетта.
Гледам нагоре -
миглите ми са се облегнали
по дърветата.
Не искам нищо от вечерта.

*
помъдряване
по-малко се целуват
повече мълчат

*
Преживяно вчера
Вятърът побеснява,
дрънкат прозорците,
промушва се студ през най-малките дупки.
Земетресение се надига в очите на деня.
Вятърът се залепва на стъклото:
не мига,
не диша,
маха с разкъсания си ръкав.
Студено е.
Той е сам.
Да му отворя ли да влезе?
Да го прегърна ли, за да заспи...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021