Нели Станева - Зомби

Сутрешният ад идва с дебелата жега. Никой не помни планетата. Нели Станева сочи със среден пръст право напред.

Александър Арнаудов

Ad Apocalypse

Най-дебелата жега,
доколкото помни планетата,
минава през малкия град.
Забележете колко е стегнат
този небесносин потник,
как се отпускат ръцете
на работниците,
докато я оглеждат,
как цветовете
покрай нея се обезлюдяват.
Изчезват един подир друг
брадите, главите, остават
недопитите бири, остава
ѝ името, разпиляно
като лепкава сперма навсякъде.
Доколкото чух - Ад, страшен Ад.

Но с две висши

Помня всичко (то не е и много), но напътствията повече.
Например – сменяй си бельото всеки ден и остави тютюна,
битките и притежанията, то не е
за теб. Онова усещане за споделено
и смутено битие, повръщаното в коридора, общежитията. И сега
все по-често крия се сама във хляба си, за да ме пази
от възможните превъплъщения. Не пия, гладя
всичките си ризи, а понякога
се гледам във окото на онази камера,
която окачили са над касата. Да, късметлии са.
Без този пол под късата поличка,
щях добре да ги измъчвам, аз – диктаторът със лек багаж,
(значката на ревера в югоизток),
сочещ със среден пръст напред.

Луга

Омазани с пейзаж от минало и вечно –
микроорганизми върху крайници,
пред крайността на тялото, пред-
затишие във всяка камера.
Отнякъде се чува стон на мравка.

Лятна вечер

Няма пълно щастие, изрече той.
Тя кимна. И двамата почесваха
ухапвания от комари, а концертът на мухите
с метални брони, нахапали храната им,
заглушаваше най-светлите им мисли.
После единодушно зяпнаха,
когато то се настани на масата.
Защото трябваха му цели два празни стола.
Беше доста пълно,
може би дори дебело,
и се потеше от усилието да ги убеди.
Без глас
Говоренето бе ненужна мастурбация,
но ти поиска втори шанс
и получи точната уста.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023