Христина Панджаридис - Портокали

Откриваме слънчеви петна по възглавницата. Самотата е котка, търсеща на кого да подари животите си. Лятото е на върха на езика на Христина Панджаридис.

Александър Арнаудов

Портокали

Замеряш ме
с портокали насън,
а сутрин откривам на възглавницата
слънчеви петна.

*
преяждане с диня
лятото на върха
на езика

*
изневяра
край морето
мисли за планина

*
самотата
е котка
търсеща
на кого да подари
животите си

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023