Нели Добринова – Vena Amoris

В райската градина на времето лумва клада сред ябълковото дърво. Вятърът е с болни бели дробове. Чакаме зеленият лъч със залеза на Нели Добринова.

Vena amoris

От кутре я отглеждаме тази любов, а тя от излишъците дебелее и става ленива.

брачната му халка -
на малкия пръст

котка върху течащ керемиден покрив

пукна се керемидата
да влезе слънцето
но заваля

зелен лъч

откъсваш слънцето
и ми го подаряваш
а аз го хвърлям зад хълма

мога да си позволя само залез

на този, който иска да живее вечно

умряха две рози
останаха пет

умряха две рози
останаха три

умряха две рози
остана една

сама да умре

по истински случай

да се изкъпя искам
и скочи слънцето
изсъска му водата

да се огледам искам -
луната каза - и вледени
водата

посрещам Господ
и лумва клада
сред ябълковото дърво

а после търся някой
да поговори с камък

Вятърът е с болни бели дробове 

Дайте ми опорна точка
и ще вдигна
мъглата.

укрития 

тревожността на времето
ще определя мястото, където ще се спирам
за да се събера, да бъда цялото -
сърдечен къс на кръвожаден покрив

Далеч от топлите извори 

Вече сме от другата страна, скъпи,
и е време да разменим глаголите си.
Вие дъждът,
трополи вятърът.
Излезеш ли веднъж от утробата
вече си бездомен.
Вие дъждът,
трополи вятърът.
До гроб.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024