Ива Спиридонова - Поанта

Любовта е математика за незнаещи, сърцето – умиращият сезон на човечеството. Търсим края с думите на Ива Спиридонова.

МАТЕМАТИКА ЗА НЕЗНАЕЩИ

Най-дълго чаканото щастие 
е кратко колкото живота, 
който ни остава.

ЧОВЕЧЕСТВО?!

Колко още войни трябва да видим,
за да спрем да воюваме 
срещу себе си?

И НИЕ СМЕ УМИРАЩИ СЕЗОНИ 

Наесен свършва всеки празник с примирение,
в примирие със времето, което доживяваме,
а всяка обич доумира във компромисно приятелство 
и в опит да се върнем, уморителен, 
на себе си.
Избухва слънце тук-таме в предсмъртие, заблуда за дърветата, прораснали в телата ни,
но коренът им, вече сух е, хищно-дебнещо 
вещае зима, дълга като покаяние.
Наесен няма и следа от обещание, 
че може би случайните превратности
са сянка на предпролетно сияние, 
с което да запалим светлината в себе си.

Изчезват римите, замлъкнали сред ясна констатация,
че дните на живота ни увяхват като спомени.
Хербарият остава, листи есенни
и две-три думи, светли доказателства
за изживяното в красивото мълчание
и ритъмът заглъхващ на сърцата ни.

ПОАНТА 

Аз искам вече да съм тръгнала, 
и с края на това стихотворение 
да свърши всичко вече казано,
да млъкнат най-накрая думите,
да събера трохичките от обичта,
ненужни и на теб, и на врабчетата,
като разсипан нар от многоточия,
че словом моят свят е другаде,
а цифром смислена е само точката 
и няма никой в редовете от мълчание.
Как искам вече да съм тръгнала,
но думите не свършват, 
как не свършват 
думите...

...

А цял живот 
се търсим в края им.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024