Нели Добринова - Приземно

Автор съм на сборника със стихове и миниатюри "Небе и други герои" (АРС 2007) с редактор Ваня Стефанова, на поетичната книга "Дизайнерски сняг" (АРС 2010) с редактор Владимир Левчев и "Малки мъжки игри" (Пергамент 2014) с редактор Марин Бодаков. Носител съм Славейковата награда за 2013 г. от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови и на трето място от същия конкурс през 2009 и 2019, на трета награда от Втория хайку конкурс на свободна тема и на отличия от Третия и Четвъртия хайку конкурс на свободна тема. Мои хайку са публикувани в "Asahi Haikuist Network". Влизам в полската класация на 100-те най-креативни хайку автори за 2010 г.

есенен натюрморт

на пъпната връв
на лятото - тиква 
в младата локва -
ехо от слънце
в една постеля -
листо и вятър 
в последната мазка -
лицето (ми)

Думам ти

Там, където кучешки впряг прави пъртина,
живее човекът, който прави път
и на рибите,
и на сърцето ми.
Още не знае, че то спира и чака.
Да чуе топлата дума.

всяко живо нещо

не събирам черупки от миди
охлювчета на раци отшелници
все по-често говоря със себе си
и други неодушевени
с камъка, който винаги умира от удавяне
готвя се за там, където нищо друго няма значение
освен като какво ще се завърна
моля се да бъде пустиня
която не убива оазисите си

писарят на душата

баба беше охлювът в къщата
дядо – махалото на стенния часовник
мама беше прозорецът който не се затваряше докрай
татко – испанският стил на китарата
аз бях в тази къща
с господар котарак и безбройни васали на двора
и не бях
щом се вкопчвах в него и тайно се измъквахме през прозореца-майка
скитахме по дългите мигли на порасналите за нощта улици
без помен от дневните детски приключения
дълго бях и не бях в тази къща
докато някой залости прозореца
между мен и котака
а аз не успях да разбия стената

аз съм охлювът в къщата…

приземно

беше с него
два менструални цикъла
и замина
да събере щъркелите около себе си -
котка на фона на залеза

*
тлеещи въглени
не влизай в окото ми,
снежинке

нямаше ангели да ме последват

снегът изми
краката на Господ
поклони се и падна
на земята

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023