Дилян Еленков - В състояние на прах

Дилян Еленков /1978, София/ е писател, музикант и художник. Автор е на стихосбирките „Ципове, копчета, дни” /Арс, 2011/ и „Ангелите ще го отнесат” /Сонм, 2017/. Сценарист е на тринадесет късометражни анимационни филми, които печелят повече от 50 престижни награди на множество международни фестивали. Негови стихове и кратки разкази са публикувани във в. „Капитал лайт”, в. „Преса”, сп. „Лик”, електронните издания за литература „Литературен клуб”, „Кръстопът”, „Литернет” и др. Предстои да излезе негов сборник разкази от издателство „Жанет 45”.

Филмография :

2010 г. „5 метра коридор”, анимационен, режисьор Дмитрий Ягодин;

2014 г. „Денят на кървавите венци”, анимационен, режисьор Димитър Димитров;

2015 г. „100% настроение”, анимационен, режисьор Дмитрий Ягодин;

2015 г. „Записки на чудовището”, анимационен, режисьор Димитър Димитров;

2015 г. „Наркотик”, анимационен, режисьор Димитър Димитров;

2015 г. „Детство”, анимационен, режисьор Димитър Димитров;

2016 г. „20 ритника”, анимационен, режисьор Димитър Димитров;

2017 г. „Малоумното дете”, анимационен, режисьор Димитър Димитров;

2017 г. „Аз вдъхнових смъртта”, анимационен, режисьор Димитър Димитров;

2017 г. „Щастие“, анимационен, режисьор Димитър Димитров;

2017 г. „Мир“, анимационен, режисьор Димитър Димитров;

2020 г. „Карантина”, анимационен, режисьор Димитър Димитров;

2022 г. „Война”, анимационен, режисьор Димитър Димитров.

WHO.A.U.

в състояние на прах полепнал по
канала на Георгиеви – братята Евлоги и
Христо – една
малка ирония, която само някои ще
разберем;

прах полепнала по пейките изтривана
най-често от миризливи и осрани
гащи на хора без дом на хора
без любов, на
берачи на ябълки
с дълги тояги в ръце; надвесени над
подути плъхове във водата,

надвесени над този апокалиптичен
червей, държащи се един друг,
по-здраво отколкото влюбените
минаващи край тях с
презрението си,
вкопчени в каишки, стискащи по
един
изгубен баща, изгубена майка, дъщеря, син –
колиета от искрящи зиготи

те все още им говорят, вярват
докато от другия край на каишката излизат
единствено лайна и пожълтяла старост,
пожълтяла страст (едва ли),
куци старчета, подагра и
неподстригани бретони, очи без око,
неакуширани родилки,
късогледи

в стопаните си.
и всички ненормални, цели
СЕМЕЙСТВА с велосипеди – с по 1, с по 2, с по
колела, цяло родословно гниещо
дърво,
минават, полудели, крещят

ВЕЛОАЛЕЯ

и се хилят

милите малоумници, влачат
накрая поредната верижка
с поредното жалко създание

без избор, оставящо епидермис
и фекалии, размахващо опашката си,
за забавление на гарваните.

да добавя, и за мое.

*
всичко,
което си била, всичко, което си
е в очите – те блестят, блестят и
кръвта няма нищо общо;
не искам да те разочаровам, аз
не съм тук за това –
не искам да поставям короната си
върху тъга и самота;
около тях е, което
те правят дните което те правят
нощите.
и то расте то расте, то расте;
не можеш да скриеш
болката в дъха си – защото
знам, знам
как плачеш, всичката ти, прегърбена
под завивките, прегърбена под
кожата на детето
мълчащо в теб.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023