Нели Добринова - Нахранете слоновете си

Раздай тапите

На ”гъза на географията”, което е точно до секунда понятие,
защото го разделя своеобразен Гринуич, за разлика от „вдън горите тилилейски”, където преобладава дълбочината на субективните възприятия, живееше Тя. Живееше, живееше, докато не й писна. Писъкът й се превърна в единица мярка за продължителност на n-тата липса. Запушете си ушите.

Нахранете слоновете си

В една къща на Орлов мост живеят два розови слона. Два розови комина са краищата на техните хоботи, пробили покрива.
Когато слоновете въздишат, че не ги виждате, защото се взирате право напред в светофарите и псувате наум регулировчика, те изпускат сивия дим на делника. Когато ги забележите обаче, димът е невидимо розов и сладък като сладко от рози.
Нахранете очите си и ще сънувате. Не мога да ви кажа какво, но очаквам да го споделите, а аз ще храня със сънищата ви розовите слонове, докато не го направите сами.
Днес комините станаха четири.

 Може би

Днес е вторник.
Обеща да ѝ се обади утре. След няколко дни на утре тя успя да го намери.
Попита я учуден:
— Кой ден сме днес?
— Вторник.
— Нали ти казах, че ще те потърся утре – и затвори.
В очакване на утре, тя умря по средата на вчера.
Днес е вторник. Днес умря и той. Ще го погребват утре.

Светска хроника

Все някога ще те убия, свирецо. Защото не искаш да се превърнеш в мравка или риба. Настанил си се в главата ми и пееш, и свириш.
Лошото е, че не те чувам само аз, а и околните. Несериозно е някак, главата ти да е музикална кутия. Друго е да е ферма за мравки, подредена и йерархична, или аквариум с екзотични рибки на почетно място в гостната на ескимос.
Държиш на вида си, казваш. Глупости! Бил ли си някога маймуна? Аз - да - според Дарвин.
Кой е Дарвин ли? Човек като мен - с въображение. А човек, това звучи гордо - според Горки - човек с голямо въображение.
Все някога ще те убия, свирецо. С една-едничка мисъл. Че те няма.

Сто и една причини да кажеш

Истерично го умолява да се омъжи за нея, защото плюшената маймунка с която спи от двегодишна "вече не прилича на нищо".
Той я гледа недоумяващо и почти инстинктивно посяга към единствения банан във фруктиерата. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024