Наталия Начева - Сянката на вятъра

Сълзите на облаците тежат на гроба ни. Сянката на вятъра е мъртво куче. Дърпаме спусъка, за да си направим услуга и да се спасим от стиховете на Наталия Начева.

Александър Арнаудов

Рей

Рей ухилено ми дръпна спусъка, 
Пръски мозък се разстлаха по паважа.
Направи ми услуга, копелето. 
Благодаря. 

*
Сянката на вятъра 
Е мъртвото куче
В моята райска градина
С развален климатик

Вечен дом

Натежали от сълзи облаците
се разливат по пустия ми гроб,
замаяни и зажаднели,
тъжни и смирени,
пълни с болка,
Преливат и измиват мръсния ми вечен дом.

Градината на Господ

Стенещи от превъзбуда,
Шепнещи и тръпнещи,
Ангелите на гнева повтарят:
“Градината на Господ е пълна с бурени!”

Заключена в себе си
Изтракват ми зъбите
И костите
И мозъка ми щрака
Като развалена ключалка
Съдържа в себе си всички спомени
Но, о, боже, аз не мога да вляза

Горещина

Златното момиче на лятото
С прошарената коса и кривата усмивка
Ме приканва да се заслоня на сянка
Под нейните окъсани спомени

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021