Христина Гутева - Забравено

Облаците се разрастват и разпадат. Детството не отминава. Стъпките ни са глухи в ехото на живота между редовете на Христина Гутева.

Александър Арнаудов

*
не са глухи улиците
щом стъпките
ехтят
не е глуха усмивката
от ехото ѝ
друга
разцъфва

*
гледам
облаците
как израстват
как се разпадат
и пак
и се сещам
за пясъчните замъци
не отминават
с детството
раждат се
там

*
да отвориш очи
да излезеш от вчера

най-дългия път

*
когато юли е дъжд
нужна е сила
да срещнеш очите
които плачат
но повече от това
е смелост
да признаеш
че са твои

*
знам
ще умра като някой
който е живял в съня на други хора
като нещо ужасно или красиво
нещо познато или непознато
но най-вече забравено на сутринта

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021