Наталия Начева - Заешката дупка

Алиса бяга от озверелите зайци. Лудостта пуска корени. Смъртта ни казва “Добре дошли!“ в новия rabbit hole на Наталия Начева.

Александър Арнаудов

Заешката дупка

Скочих в заешката дупка след Алиса и озверелите ѝ зайци.
Натъртих си душата сред изгнилите корени на лудостта ѝ.
Алиса се засмя злокобно и ми каза “Добре дошла!”.

Перфектен образ

Ако самотата беше човек,
Имаше лице и име,
То тя щеше да има черна коса
И черни, бездънни ями вместо очи.
А името ѝ щеше да бъде Смърт.

Go away

Тишината притиска слепоочията ми
И нуждата да чуя глас нараства правопропорционално с нуждата
Да ме оставиш намира завинаги!

Довиждане

Сребърните сърпове летят във времето
И във вечността
На отекващите стъпки
По очуканите пътища,
За да се срещнат за последен път
С топлината на угасващото лято
И тяло.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023