Надежда Тошкова - Портокал

Декември с вкус на портокал и нечие забравено име са спомените, за които дори Бог мълчи. А безмълвието му е потвърждение - любовта не се губи в новите стихове на Надежда Тошкова.

Ива Спиридонова 

ПОРТОКАЛ

През декември самотата е портокал,
чиято кора пада по същия начин сега,
както когато го белих за теб,
вкусът му е същият както преди,
цветът му е все още един от любимите ми,
ароматът му разпуква спомени и усмивки -
един резен в чашата с негрони, 
няколко парчета след рибното меню,
две слънца в дланите ти.
"Това е Сицилия" - казваше, 
а сокът се стичаше по пръстите ми 
и ставаше топло като през август.
След това дълго ухаеше на щастие.

През декември любовта е портокал,
който чака да бъде обелен. 

КАК ДА ОТГОВОРЯ НА СЕБЕ СИ...

...на въпроса, който ми задават най-често,
а отговорът е готов като автомат.

За разговорите, които се плъзват
по огледалото ми и капят на мястото,
където трябваше да бъдат обувките ти.
За минутите мълчание преди да угася
лампата,
които никак не приличат на онези с теб
преди залез. 
За съня, който от милост не идва изобщо, 
за да не разбера какво е да се събудя без
теб.
За деня, който минава като насън 
и продължава да е толкова светъл.  
За въпроса, който постоянно ме измъчва
и отговора, който никога не изплува готов...

Чакам
някой наистина да ме попита.
Може би тогава ще знам
как да отговоря и на себе си.

КОГАТО СЕ СРУТИ

Когато нечий свят се срути.
Думи, които избягвам да произнасям:
успокой се
стегни се
разбирам те 
и това ще мине...

Думи, които казвам:
тук съм.

Когато моят свят се срути.
Думи, които ми казват:
успокой се
стегни се
разбирам те 
и това ще мине...

Думи които си казвам:
още съм тук.

И знам с кого ще градя отново.

ПРЕКРЪСТВАНЕ

Знаеш нечие име,
но вече не го произнасяш.
Не го крещиш, не го шептиш,
не го приемаш за някой друг,
от някой друг.
Никой.

Не трябва да трепти,
да раздвижва въздуха, 
да има свой живот,
да обозначава,
да разкрива.
Не трябва да напомня. 
Не трябва да напомня!

Затова
не го чуваш дори наум
в дългите си вътрешни разговори. 
Сега предпочиташ
новия му синоним - 
самота.

Но все пак знаеш,
знаеш нечие име.

НЯМА ДА ДАДЕ ПОКАЗАНИЯ 

Бог е свидетел
как трудно се изкоренява 
и един навик.
Особено когато
носи нечие име. 

НЕ СЕ ГУБИ 

„Толкова любов има на този свят“, 
си мисля,
гледайки стената
с некролозите.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024