Надежда Константинова – Вълци
Тялото се отдалечава от ума с бързината на крилата мравка. Въздухът онемява и луната опитомява вълците на Надежда Стоилова.
Александър Арнаудов
Вълци
Понякога вълците
излизат от тъмното и ме погват
и единственият начин да се спася е
да започна да се тъпча
с шоколадови бисквити
и да се гърча в гротескни танци
Това продължава около петнайсетина минути
на всеки кръгъл час
докато лудостта им се изтощи
След което всички се търкаляме на земята в несвяст
и вием срещу Луната
В.Н.Л.
Името му е изписано старателно
в малка тетрадка на сини квадратчета
Носи очила с ръбести рамки
или кара мотор с черни кожени дрехи
Никога не съм го виждала
но страшно се вълнувам от всичко което се случва
Не мога да казвам Р
затова ми е трудно да изговоря страха
а сестра ми и приятелките ѝ се заливат от смях
Изчервявам се само при мисълта
Но по-късно разбирам
че няма нужда да знам как се обича
за да бъда жена
След колкото и да е години
спомените непринудено
започват да навиват дебелите си кълбетата
с мъхести влакънца
топли и гъделичкащи
Копеле do you want a quicky?
Тялото се отдалечава от ума с бързината на крилата мравка
с всичките копнежи по съвършенството
с дръзките бикоборства на млечните нощи
с кървящите залези и спорадични докосвания
с фееричните алвеоли на дързостта
И тогава
дали въздухът онемява
сред плътните коловози на разрохканите съдби
Дали душата на поезията страда
от разранените пети на детството
Така докато един ден една мудна ръка
заменя уискито с бира
виното с чай
пая с ябълки с черен хляб
и този цъкащ механизъм
те изненадва с някакъв глух хрип
В един бар
в мъгливия задух на септември
едно момиче с руса коса и тяло на русалка
се усмихна и каза
Копеле do you want a quicky?
Цветни ириси
Розовопръсти херувими
разтварят завесите на будоара ти
Спускат се по виолетовия плюш
и пръскат сапунени мехури
А ти като една ренесансова жена
обвита в сладостни благоухания
отпиваш глътка следобедна мъгла
разбулваш няколко широкоспектърни понятия
набраздили сипкавото ти чело
и прелистваш страници от дневника си
Предричаш бъдещето
Светло е - обявяваш с тънкия глас на млад Буда
Медитираш с отпуснати ръце в поза Лотос
а от ума ти избуяват цветни ириси
Оставяш ме да чертая с пръсти белезите по гърба ти
колко мило
Така се учи вечност -
ти най-добре знаеш как да продадеш надежда на наивниците
Отключи тайната в един от тези сънища по пътя
затова сега е твой ред да нанижеш кехлибарените топчета
и да положиш броеницата
в скута ми
Луна звезди поезия хвърчило
Луна звезди и още колко
любов поезия хвърчило
виенско колело изпраща детството в безкрая
От другата страна на облаците
слънцето се плези зад ветрило
От гласове лица и птици
пътят златна нишка сплита
Конската опашка изтънява
в стрък на цвете
Едно е колкото е радостта на цялата вселена
когато пееш нощем на звездите
А тя без теб е кораб без кормило
конец следа по лунната пътека
Алиса бързо туп през дупката в тунела
а там нали все някой нещо
Един валс с Бялата царица
Задъхан по пътеката и Заека подскача
свири мелодията на тревите
Сред нарциси блестящи перли край езерното огледало
и Краят се намира с Началото
за да изпушат най-накрая
лулата на мира
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024
