Надежда Костадинова - Езерно огледало
Надежда Костадинова е родена и живее в София. Пише поезия и хайку на български и английски език и е носител на няколко отличия и награди. Обича да снима с телефона и да записва с хайку стихове ежедневните си вдъхновения както и да експериментира с рисуване.
Time lapse
Това е любимата ми бебешка снимка. Малка, чернобяла с накъдрени краища. Сестра ми ме е вдигнала високо във въздуха, а аз се смея. Тя ме гледа и също се смее. Пухчетата на косата ми хвърчат.
леки облаци
колко далече могат
да стигнат мечтите
*
слънчев лъч
отвръщам на подсвиркването
на непознато птиче
*
езерно огледало
усмивката ми се носи
от един облак на друг
Отличие в 8-мия Национален декемврийски конкурс за хайку “Снежно огледало”
*
пламнало небе
благодаря ти Господи
за щурците
UTB 2020 – MODERN HAIKU, November 2020
*
потрепват крилете
на хартиените пеперуди
соул музика
UTB 2020 – MODERN HAIKU, November 2020
*
Луна на прозореца
унасям се
в мъркането на котката
*
топла прегръдка
джинджифил и кардамон
в арома лампата
Poetry Pea podcast Series 3 Episode 24: No verbs
*
празнична вечер
припомням си
другата ти страна
Whales Haiku Journal, Winter 2021
*
криволичещ път
какво ли показват
линиите на дланта ми
*
Слънчев поздрав
все по-рядко срещам хора
със светли очи
Cattails – the journal of the United Haiku & Tanka society, October 2020 issue
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021