Мирослава Панайотова - Паяжина в небето

Небето пропада във времето. Дървото мълчи и му връща жеста. Ставаме невидими в текстовете на Мирослава Панайотова.

Александър Арнаудов

*
Цвят на праскова.
Паяжина в небето.
Сини надежди.

*
Синьото небе,
което наблюдавам,
връща времето.

*
Винаги до теб -
малко прекрасно сърце.
Книга любима.

*
Луната свети
над гарата червена.
Пътува с влака.

*
Мечти се сбъдват
и мечти остават пак.
Цъфнало дърво.

*
Мълчи дървото.
Дори да знае нещо,
избира жеста.

*
Синьото небе
и сенки по асфалта.
Лятно предчувствие.

*
Сред стари листа
белее надеждата.
Ражда кокиче.

*
Цвете зелено,
къде са очите ти?
В моите листа.

*
Ставаш невидим
след време и по време.
Живот назаем.

*
Гледан отгоре,
малкият град е замрял.
Лампи звезди.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023