Иван Радоев - Законът

Вятърът разперва криле върху хълма. Вярваме, че сме господари на природата в поезията на Иван Радоев (представена от Калоян Радоев).

Александър Арнаудов

Законът 

Снощи един едър вятър с криле
като хълмове блъсна моята стряха,
писна вековно, оплете се в паяжината,
тънко заложена, хитра и сребърна.
Паякът-луноход спокойно излезе
от варовития кратер.
Убиецът! Нищожно по-малък от жертвата! Господи!
За една нощ изпи кръв,
колкото самата Сахара.
А оня беше събарял дървета,
електричества, икономики, облаци.
Това, което не се вижда сега
в неподвижните сребърни нишки,
е колосалното тяло на мъртвия вятър.
Ах, как да повярвам, че аз съм господар на природата!

1990

Философия

Природата не прави нищо грозно.
Нито змията, нито видрата,
Нито инфузориите, нито хлебарките
са грозни.
Напротив – те са изящни.

Природата не прави нищо грозно.

Дори тези момичета!
Вижте тези момичета,
които опрашват цъфтящата улица
и предизвикват мърморене
сред пешеходците!
Краката им – по-дълги от макове.
Косите им – по-сини от вятъра.
Очите им – по-светли от нощ.
А кожата. . . по-бяла
от моята слабост към нея.

Те са толкова смели – тези хлебарки,
и не се боят,
ако от невъздържаност
гърдите им тръгнат сами
по улицата.

В края на краищата
пешеходецът също разбира
от някои работи,
мърморейки.

1961

Тигърче-светулка

Тъмно е. И с бог и без бог. И с ракия е тъмно.
Дървото пониква с много души.
Щастливите заминаха да се учудват на Ниагара.
Аз си посадих тигърче да си се чудя
на себе си.

И настъпи тих вечерен порядък в една
от душите ми.
Скъпо мое, което те имам отдавна, къде си?
Колко е хубаво, че ти пиша стихотворения!

И колко е вечно, че си някъде и аз съм на път!
И когато целият свят умира от бавна омраза.
Всяка светулка си свети с по една стотинка.

1989

Затъмнение

Времето зазида сянката си
в думи, които се срутиха.
Кой блъска вратите за помощ?
О, това е вечността!

(Секундите са векове - написа еднодневката.
Триста пъти надскочих ръста си - написа бълхата.
Не съм броил капките - написа океанът.)

А аз си написах едно дърво - сложих му птица
направих си маса и стол, и заминах.

Заповядайте - аз вече не съм тук!

1990

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023