Милен Пеев - Армията на тъгата

Часовете преди зората в сърцето са най-тихи и страшни, а единственият начин да ги преплуваш без да се удавиш, когато водката свърши, е нечия ръка. Посоките с общо начало могат да победят дори и армията на тъгата в новите стихове на Милен Пеев.

Ива Спиридонова

АРМИЯТА НА ТЪГАТА

Разделяй и владей.
Без посоки и с много болки,
всичко е наопаки
сред прашинките абсурди,
всичко се пие, но не и тъга,
не и тъгата.
Тя е навсякъде в очите,
пресъхнала като Сахара, само чака
да се изплъзне като вълна
покрай пристанищата,
за да стигне
от другата страна на страха

ДУМИ

Илюзията e смачкана като вестник. Изтръгва думи, узрели за нови истини
на осъдени души в сивите им
ежедневни страхове.
Прелита на изток от гърдите ти,
разстреляни и обелени
като очни ябълки в раковини,
като шепнещи восъчни мисли,
като изникнали кули от тишина

ДВЕ ПЕДИ ДО ПРИЗОРИ

Изплъзвам се в тишината,
смачкан минавам
от другата страна на заблудата,
чакам и се взирам
в изгревите от междувремия,
в телата от матрици...
Водката не стига,

за да остана на сухо
за още две педи до утрото

ПОСОКИ С ОБЩО НАЧАЛО

На дъщеря ми

Отричаш се от себе си
и падаш като сняг
с мелодията на ветровете,
отваряш хоризонтите, там
където си била,
където ме изгуби
сред въпросите си
и ме намери там,
където си сега

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022