Миглена Цветкова - Преди съмване

Сърцето на зеницата се разширява като вселена и ни поглъща. Тъгата се застоява толкова дълго – изяжда всичко наоколо. Всяка любов е неравенство зад кехлибарените букви на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов

*
Вглеждам се
в кехлибареното око
на гроздето.
Чета апокрифите
в ириса му
като стихове,
в които се обиквам.
Разширява се
сърцето на зеницата
като вселена
и ме поглъща.
Пускам корени
в аортата му
и се питам:
знае ли как
се изкоренява
лозе

*
Понякога тъгата
се застоява
тъй дълго,
че започва да изяжда
всичко наоколо.
Хваща се
за миглите ми
и с неподозирана сила
ме рита в очите.
Тогава избирам
най-тясната стаичка,
в която мога
да се събера
само като ембрион.
Мълча дълго.
И не ме стискат
стените.
Подпират ме.

ЛЮБОВ

Всички знаци
за неравенство
помежду ни.

*
Пясъчният човек,
с кристален амулет
на гърдите,
се разпада от пръстите ми,
губи контурите си,
началните си значения.
А аз се задъхвам от нежност.
Натежавам от дъжд
и се просмуквам
на едри,
уязвими,
всеотдайни капки
в крехкото му
чупливо сърце,
като чувство
за принадлежност.

ПРЕДИ СЪМВАНЕ

Пет без десет.
Още диша на рамото ти
онзи сън, в който
се движиш
като отнесен.
Пет без десет.
Чаршафът е облак
понесъл сладкия мирис
на пеперуди
и обещания.
Следва...трясък.
Разярена врата.
Пеперуди подплашени.
Дупка в стомаха.
Пропаст
пет пръста нагоре.
Прости ми,
не мога да гледам...
Пет без четвърт е.
Тръгвам.

ТЕЛЕПАТИЯ

Понякога в трапчинката на блузата си
нося стихове, които приличат
на току-що излюпени интуиции.
Понякога се люлеят
свенливи и натежали,
под сянката на ресниците
и само крайчетата на устните ми
семпло намекват,
че първородното ми име
е Телепатия.

Затвори очи, да те питам:
Кога ще ми донесеш онази роза,
която цял час избира за мене?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021