Миглена Цветкова – Очила

Пазим тишината, докато минутите пълзят през нас. Пропукваме светлината на уличните лампи. Градът е глас и мрак в сутрините на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов

*
Все още спи.
Аз пазя тишина.
След още час
ще ослепеят
уличните лампи.
Пропуквам се.
Разпуснали коси
минутите пълзят
невзрачно празни.
Запълвам с тях
пробойните
сияещи
в сърцето ми.
И не боли.
Единствено гласът ми
е болезнен.
Това е просто мрак
преди денят
да дойде на талази.
Градът ще се събуди
всеки миг
и аз не зная как
от светлината в мен
да го опазя.

*
Нахлу трескав вятър.
Хищно накъса и разхвърли
парчетата облаци по пода.
Събори саксиите от прозореца,
а сребърните точки
на бегонията
се разсипаха по радиатора.
Събирам разпилените си коси,
орбитите на ръцете си,
и цял ден се препъвам
в нежността си.

Очила

Виновно ми е
късогледството,
че виждам
късно.

*
През август
съм жълта круша
която пада
далече
от дървото на живота.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024