Мая Чолакова – Ноктюрно

Родена през 1952 г.  в София. Завършва Националната художествена академия. Работила е в Архитектурен  факултет – УАСГ и СУ „Св.Климент Охридски“. Изявява се в областта на илюстрацията, графиката, сатиричната рисунка, графичния дизайн. Печели множество национални и международни награди за илюстрация, графична миниатюра – екслибрис, карикатура, пощенски марки. Представила е 2 самостоятелни изложби в София, една в Дома на хумора и сатирата в Габрово и една в гр.Озерск, Русия. Печелила е Първа награда за стихотворение – 2000 г. – от конкурс на програма „Христо Ботев“ на БНР и Поощрение за къс хумористичен разказ – 2017 г. от Национален конкурс – гр. Кубрат, организиран от програма „Христо Ботев“ на БНР, редакция „Хумор, сатира и забава“.

СЕНКИ.  СВЕТЛИНИ.

Решетката на прозореца 
е покривка на маса, 
върху която гълъб кълве трохи.

ТЕРАСА

Бяло и червено на раета – 
тента над главата.
В чашата кафето не изстива...
В скута – чанта
и муха, пълзяща мързеливо.
Лято, жега, скука...
Чашата кафето си допива.

НОКТЮРНО

Вечерен хлад
и сянка от узрели вишни.
Във чашата –
нектар разплисква тишината.
Разпилени щрихи
от трилери и гами
пианото във пръстите прибира.
Като въздишка, отронена за сън,
неясен спомен сляпо се провира
и изоставен си отива
със клаксона
на сутринта.

КАЛЕНДАР

ЯНУАРИ

Лъскави опаковки и бутилки,
които окапват
заедно с мъртвите игли
на коледния венец


ФЕВРУАРИ

Заблудени кокичета,
забили муцуни 
във калните преспи


МАРТ

Възкресение на червеите
До идването на скорците
И другите, които ги обичат


АПРИЛ

Дъжд. Локва.
Безкракият гълъб 
се тътри по корем,
за да се удави
преди да излети


МАЙ

Рожден ден.
Опит за съществуване.
Излитане без приземяване


ЮНИ

Зелено


ЮЛИ

Още по-зелено



АВГУСТ

Слънчев прах и водорасли.
Ексхибиционизъм
на курортни цени


СЕПТЕМВРИ

Започва сезонът на спомените
За лятото,
за пролетта,
за зимата,
за есента, която ще започне


ОКТОМВРИ

Пак дъжд и пак локва.
И умрели гълъби.
И пясъчен часовник,
заспал на дъното


НОЕМВРИ

Сиво


ДЕКЕМВРИ

Коледа.
Искам да се заключа
и да загубя ключа
от себе си.

ИМПРЕСИЯ

Част слънце,
част пясък,
част топлина
прибира вълната във себе си
и отнася ги в своя сън надълбоко
до някое следващо лято,
ако пак се завърнем
с останалата част от себе си.    

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024