Мая Данева - Рояк пеперуди
Лятото минава през косите ни. Прекъсваме песента на птиците. Мая Данева изпразва небето от звездите.
Александър Арнаудов
*
далечен тътнеж
рояк черни пеперуди преминава
през косата ми
*
планински бриз –
улавям кучешки лай
и мирис на обор
*
слаб летен ръмеж
лулата на овчаря
ту дими, ту гасне
*
планински черен път
мравки носят крило
от пеперуда
*
студен планински облак
точно колкото да охлади
спалнята ни
*
алпийска синева
бера боровинки
за закуска
*
гладни...
очи следят ръката ми –
диви патици
*
планински лифт
мравка в чорапа... слиза
1000 метра по-нагоре
*
планинска пътека
телефон прекъсва песента
на птиците
*
селце на границата
преминаваме заедно
с планинската буря
*
оглушителни камбани
разговорът ни преди
и след тях
*
тъмносини пети
разпознавам дъщерите
на винаря
*
горски пожар
небето изпразнено
от звезди
*
пуст плаж
каквото и да хвана –
празно
*
кап... кап... кап...
звукът на дългата ми коса
по плажна хавлия
*
Златни Пясъци...
лунната пътека свършва
в празните черупки
*
морски прилив...
коктейлното ми чадърче потъва
в разстопения сладолед
*
пеперуда по пеперуда...
изнизват се
дните на лятото ми
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021