Ивона Иванова - Марсиански хроники

Започваме новия следваканционен 34 брой на списание „Нова асоциална поезия“ с марсианските хроники на отчаянието на д-р Ивона Иванова. Лятото свърши, без да е започнало, докато светът лекува успешно вируса на живота.

Еластично сърце

всички сме безполезни и празни 

изпразваме чаши за да пълним душите си 

и това е ежедневие
алкохола свършва преди ваксините
особено в предизборен ден
теглим магистрали
люлеем се на въжени мостове 
с главата надолу 
в делнични дни сме нацисти
ние сме тъжните деца на България, 
които дори не знаят как да се усмихнат

Марсиански хроники 

възхищавам се пред тъжната ти красота
добре дошъл в джунглата
не искам повече да ти се доверявам
животът е лудница а ние сме хетеросексуални

Заведи ме на църква

много е досадно 
да чакаш жената която никога не идва

спазвайте дистанция 

не искам да имам нищо общо с теб 

освен грамофон

мразя начина по който ме караш да се чувствам
може да съм близо до короната но
поне съм жива не нося маски 

само в болницата
студен юни 

убиваме се 
по особено жесток начин
под влиянието на наркотиците 
мислейки се за вечни 
отегчаваш се да бъдеш близо и го разбирам

*

ръцете ми са кървави
душата ти е полепнала по тях
прилича на заколение
разгръщам се като лотус
пред тегавия ти поглед
портокали падат по земята 

на болничната стая 

забравихме туберкулозата но тя нас не
както и третичния сифилис
в имунодефицитното ни настояще
валят затъмнения
и бавно се оттеглям от живота ти
като охтика 

исках да кажа отлив

Empty box

няма нищо по-яко от това 
да слушаш Морфин на морфин
чувам те как се усмихваш
зад кулисите крия ампулите
разширявам зеници подарявам ириси
Морфинът е

The velvet underground

всеки път се мъча да се разбера
как вирусът ни направи роботи
неспособна съм да чувствам дори мълчанието

какво остава за самотата
искам да скоча в кладенец
и да не ме намерят никога

Muscle memory

смъртта стана ежедневие
между нощните смени
ми се иска да съм птичка

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021