Мая Данева - Призраците на малките пространства
Гледаме тъмната църква на света. Детският глас пита дали падат звездите. Оставаме под мрачното източно небе на Мая Данева.
Александър Арнаудов
*
празна църква
гласове ни шептят
един в друг
*
на сигурно място...
детето скрива оловния си войник
в джоба на униформата
*
спират тока
кибритената ни кутийка
празна
*
сам в тъмното...
отново е изгоряла крушката
в банята
*
бомбоубежище
детски глас пита дали падат
звездите
*
кух дънер...
изглежда ми прекалено тясно
за всички тези мравки
*
минава час...
опитът на детето да извади мухата
от кутийката швепс
*
поточета бълбукат...
лежим отпуснати
в палатката под дъжда
*
чувал слънчоглед...
между небелените семки
голи семки
*
инвитро-пациентки...
осведомяват ме за цените
на детегледачките
*
галя гръбчетата
на книгите си...
гласът на баба
*
непознат град...
в жабката на колата под наем
библия
*
манастирска килия
ароматът на тамян се слива
с аромата на кафето
*
молитва за здраве...
внезапно звън на монети
от джоба на минаващ клисар
*
изоставен параклис
на престола
две гълъбчета
*
тъмна църква
гледаме в една посока...
Калоян и Десислава
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023