Лора Младенова - Членестоноги

Доживотният ни партньор е държавата на духа. Членестоноги пишат поезия на кървавата ни сватба. Смъртта ни разделя с най-извратената тройка в сакралната ентомология на Лора Младенова.

сватба

аз ти и държавата
най-извратената тройка

ела се
вие превива
менче се
за момче или аборт подритва
жартиер се
за трофей на гости със зъби сваля
бяла роза със росата
устните ти между бедрата
пред лъстивите за
пържола и зрелища
роднински очи

онова парче погача
затъкнато в третата сливица
на диджея ни
белким млъкне
и без това
майка ти я меси по-добре
нали

хайде вече да се целим
с торта
хайде да се разведем
за спорта
щом изброим кесиите с пари

аз ти и държавата
и ми става
фригидно
ние как да е
ама с третия в тройката
само смъртта ще ни раздели

Тайминг

никога не е късно
да се научиш
да караш колело!

пльок.
сред дисонанса на синхроните
рязко пада райска ябълка.
презряла.
в едното си полукълбо.

ако изобщо му пука, че лъже,
мотивационният лектор
отпива red bull
и педантично се беси
на изгладената си вратовръзка.

той всъщност знае:

на седем е безвъзвратно късно
да си можел 
да караш колело
на шест.

членестоноги

нарисувах стоножка с молив
на стената отляво
в мойта някогашна детска стая
пролазила по мокета
с петна от загнили круши
и праскови с мъх
косъмчетата по ръцете ми
се надигат плахо
като тийнейджърска ерекция
в тих ужас пред мъха по многото
крачка на лазещите твари
а дядо ми е рицар
с бял чехъл в ръка
може би трябва да нарисувам
и него
обаче отдясно
той мразеше левитe

синьо

синьо като отбора ми
един отбор една съдба
брат за брата кръв за кръв

синьо като кръвта 
на предците ми
тяхно е царството земно
и небесно

синьо като небето ни
към което ми липсва
дързост
да погледна и да мечтая

синьо като лицето ти
останало без мечти
след като минах през теб
замълчи твойта майка

синьо и като вените
изпъкнали по врата 
на мойта майка
докато въздухът си отива от тялото ѝ

синьо като тялото ми
виж тате 
станах като точно като тебе
вече няма да ме удряш нали

синьо като син
син на баща си

синьо като кокалчетата на юмрука ми
синьо като сълзите ти
синьо като сълзите ви
синьо като синя прашка

синьо
като високи сини планини

синьо като трите ни морета
поне в едното съм се удавил
във величие
нали

синьо като синергия
докато сме невидими в група
и ви караме
да ви боли

синьо като behind blue eyes
никой не знае какво е
не е нищо
няма нищо
вече отдавна няма нищо

синьо
като трупа ми приживе

синьо
сини
синини
син си ни
син си ни

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023