Мая Данева - Ябълката
Крилата са там, където бяхме. В ниското вятърът раздухва сезони. Гласовете на гларусите са океан в текстовете на Мая Данева.
Александър Арнаудов
*
среща на класа
момичетата отново с други
фамилни имена
*
бурен вятър
тичам след сенките
на летящо пране
*
бяло глухарче
първото ми представление
на балерина
*
плясък на гъши крила
защо ли хвърчилото ми лети
толкова ниско?
*
вятър раздухва
бадемови цветчета
мама и аз се разделяме
*
пъпки на минзухари
ученичките напускат
църковния хор
*
сватба на открито
иконата – покрита
с вишнев цвят
*
болнично легло...
мама гледа ябълката
как пръска цветчетата си
*
моите роднини...
всеки тип надгробен камък
със своя присъщ лишей
*
морска пяна...
като че ли по-меки стават
гласoвете на гларусите
*
последна среща
обикновеното щракване
на компютърна мишка
*
клъстери кокичета...
там, където някога беше
детската ми площадка
*
розобер
пръстите ми пълни
с трънчета
*
чудотворна икона
трупат се пред нея
левове и монети
*
последен работен ден
хорото на розоберачките
започва
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022