Елисавета Шапкарева - Земята ни вика

Търкаляме скалата на деня. Губим посоката в продължението на пътя. Земята ни вика във вселената на Елисавета Шапкарева.

Александър Арнаудов

*
търкаляме скалата си
ден след ден
и вярваме - 
всеки ден
малко по-нагоре

пазим се
молим се
да не ни прегази

пътят е стръмен
и в двете посоки
и понякога 
губим посоката
но продължаваме

все нагоре
все по-нагоре
а Господ помага
на мечтите ни

*
като омара
след летен дъжд
изпарява се времето
пред очите ни
и отива в космоса
а със него и ние

ден след ден
все по-бързо
с годините
и душите ни само
се стремят към безкрая

а земята ни вика
а земята ни гали
със тревички отгоре
и какво ли

отдолу...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022

Previous
Previous

Иван Георгиев - Нова теория на относителността

Next
Next

Мая Данева - Ябълката