Мая Данева - Бавни дни
Звездите прозират в уморения хоризонт. Слабото слънце скача от панеления балкон. Стиховете на Мая Данева ни повеждат. Започва бавният прогрес към нищото.
Александър Арнаудов
*
дълъг ден
уморен от хоризонта
рибарят заспива в колата си
*
слабо слънце
пити слънчоглед го гледат
от панелен балкон
*
бавен прогрес
шести опит за козунак –
и нищо
*
минувачи през прозореца...
първо охлюв
после мравка
*
алея с върби
момче и момиче следват
двойка патици
*
срамежлива любов
ту се виждат, ту изчезват
морски зайчета
*
първа среща
разбивам леда под чадърчето
на моето мохито
публ. във Failed Haiku,брой 70, 1. Октомври, 2021
*
изсъхнали медузи
пред плажния павилион
опашка за минерална вода
*
гледка към Орлов мост
прозорецът ми неотварян
вече пет години
*
неделно утро
отсъства ехото
от Цариградско шосе
*
в далечината – мост
залязващо слънце
и още километри
*
среднощно почукване
през прага преминава
лунна светлина
публ. в THF Haiku Dialogue, 2. юни, 2021
*
много семки в динята...
баба желае да види
приятеля ми
публ. в Brass Bell Haiku, август 2021
*
бледа лунна светлина
точно колкото да уловя
последния дъх на мама
публ. в World Haiku Review, август 2021
*
дневни звезди
между прелитащите щъркели
и моята самота
публ. във Fireflies,брой 24, септ. 2021
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021