Марио Стоев-Анхело - Безпощадна пролет

истинската любов
тя е
несъвършена и кърви
тя е
вечна прошка
тя е
накрая

Марио Стоев - Анхело

*
зелени котешки очи
и рибена опашка
на снега
последния обяд
за зимата

*
денят
мартенски
като януарски
чупи се на парчета
събираш ги
в снега.

*
всяваш конец
в иглата на времето
и кърпиш
дупките
замрежваш ги
мълком

понякога
и дявола се разпознава
дори когато е умрял
понякога
понякога
го разпознаваш
понякога пък не
но щом го разпознаеш
той изчезва
за да се върне пак
да те изпитва
и омайва
понякога го разпознавам
понякога
и винаги умира
но понякога -
понякога
когато си забравил

*
Ужасна
безпощадна
пролет
маскирала ни
сякаш сме познати -
а ние
просто се изгубихме
във времето
хилядолетно
и я чакаме

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021