Мария Стоянова - Спомените са куче

Призраците са хора, които изчезват от живота ти. Слънцето пада зад хоризонта. Всички сме луди и пушим себе си в стиховете на Мария Стоянова.

Александър Арнаудов

*
"Сбогом и благодаря за рибата"
Дъглас Адамс

призраците са хора

които изчезват от живота ти
а всъщност съществуват

и ако ги чуваш в музика
и ако ги виждаш в дим от цигара

забрави междуметията
междупланетарните взаимодействия

следвай орбитата си

благодари за водата
за неудавянето
от неизплаканите сълзи

за рибата
с която нахрани душата си
докато не вярваше в призраци

и в хора

в свят
в който всички сме луди
някой някога е измислил времето
и датите
и новите години
за да си мислим

че започваме отначало

или сме в края
и молим за цигара

за да изпушим себе си

спомените са куче
което облизва всичките ми сетива

радва се
че съм вкъщи
че ще го погаля

затова не се прибрах

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022