Димитър Пенчев - Стая 118

Философски поглед към живота като пътуване, като безкрайно падане към смъртта и отвъд нея и надежда за следващо прераждане. Пътуване от стая 118 до мислите на Бог в новите стихове на Димитър Пенчев.

Ива Спиридонова

СТАЯ 118

Минало –
мълния раздира съзнанието.
Бъдеще –
мараня, оптическа илюзия.
Настоящето какво е?
Риба между два камъка –
опитва да диша живот.
А той подскача
между минус и плюс безкрайност
и задава пулс в мантията,
която не можем
да отхвърлим
преди да изтече
срокът ѝ на годност.
Някои имат
смелостта да опитат,
но не успяват,
ако не са в Димитровград,
в хотелска стая № 118 –
тя знае как
се прегръща мъртвец
и как да го изпрати
през вратата си.
Останалите стаи
са само за рибите.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022