Мария Гетова – Магистрали
Светът ни обладава като зъл дух от филм на Дейвид Линч. След всички бури и катастрофи летим по изгубените магистрали на поредния си живот с Боби Перу и сънищата на Мария Гетова.
трябваше да е по-добър
светът все повече заприличва на въртележка
в която подобно света на Дейвид Линч
злото идва неочаквано и завладява хората
Боб идва и си отива
Боб идва и си отива
както самият Линч си отиде
в свят, който трябваше да е станал по-добър
но не се беше научил
магистрали
разказвал си за тези вечери
когато си карал сам по околовръстните пътища
за да се бориш с нерви и самота
и за онова усещане, когато засилиш скоростта
как е изкушаваща леснотата на края
затова ти казвам, че ми е познато
и не трябва да ме возят по магистрали
защото ставам дете
за пръв път опитващо топлината на пламъка
нещо в мен се пречупва
и независимо колко любов има около мен
ме е страх
кой нагон е по-силен
дали ще издържа
да не отворя вратата
сънувам
как се лутам по летища
губя се намирам
зоологическа градина
и природонаучен музей
на гейта на терминал в
някой голям град
после ходя на митница
нея я няма
има чичо с каскет
продава семки
и те записва
дали живееш в града
до него има голяма поляна
на която играят деца
всичко е слънчево
после рязко се мръква
осъзнавам че не мога
да стигна за последното метро
дори не знам къде е
осъзнавам че съм сама
насред лунапарка
кукла
има места, които живеят в теб като рана
носят духа на минали Коледи
в тях се връщаш
отново и отново
танцуваш над гроба им
кротко отмъщение
за забитите в тялото игли
с които създадоха
новото
куклено тяло
след всички бури и катастрофи
изпочупили теб, разрушили света
вълненията са толкова малко
че всеки трепет те размества из основи
чуваш човешки глас
ако е истински
ставаш обсебен
хващаш се като удавник за сламка
и викаш
има ли някой
има ли някой
има ли някой
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025
