Иван Непокора – Есента е между нас (Превод: Лилия Никил)
Иван Непокора (рождено име: Иван Кричфалуши), роден на 8 юни 1991 г. в село Кричево, Тячевски район, Закарпатска област, е украински поет и преводач. През 2004 г. емигрира в Канада. Оттогава живее последователно в Торонто и Лвив. Той е автор на стихосбирката "Песни за О", преводач на избрани драматургични творби от следните автори: Морис Панич, "7 разказа и други пиеси"; Том Стопард, "Розенкранц и Гилденщерн са мъртви (две пиеси)", издадена от Discourse, романа "Помощници и помощнички" от Мюриел Спарк, който се подготвя за издаване от Discourse като част от съвместната поредица на издателството и Иван Кричфалушки "otto-drama, otto-prose" и Харолд Пинтър, "Единственото нещо, което наистина се случи (7 пиеси)", публикувана от издателство "Темпора". Участник във фестивали като "Мартенски котки" и "Екле". Съучастник в музикално-поетичен проект с китариста на група "Одино в кано" Устим Похмурски "1:". Публикувал е в литературното списание «Радар».
***
Как после ще ѝ обясня всичко това?
как после ще ѝ обясня всичко това?
как да обясня
че
че понякога има есен
че понякога влаковете закъсняват
влюбените решават да се оженят
враговете
в името на общото благо
правят компромиси
прогнозите не са верни
и това
че ръми
и това
че има мъгла
така трябва да бъде
как да обясня
че
няма случайна любов
има
случаен секс
случайни запознанства
случайна музика
но не и любов
с някого
никога
как
как да ѝ обясня
че
понякога някак си завалява дъжд внезапно
понякога някак си джазът е навсякъде
но любовта
понякога и някак си
е завинаги
***
пускаш плоча и изгасяш светлината
докато пушиш последната си цигара за днес
лягаш до мен
топла и уморена
казваш, че някъде вали дъжд
казваш, че някъде е есен
и тези
които имат есен
пият вино
споделят ябълки и новини
получават писма и сметки за ток
обичат се по-сдържано
виждат се по-рядко, виждат ли повече
замръзват
пиейки сутрешното кафе на балкона
замръзват
в чакане на автобуси и трамваи
замръзват
докато четат репертоара на местните театри
казваш, че някъде вали дъжд
казваш, че някъде е есен
някъде много близо
близо
есента е между нас
казваш и заспиваш
***
в стаята има двадесет души
и аз искам да говоря с теб.
знам, че някъде в някой град
двама близнаци си играят и си сменят
точно в този момент с имената и дрехи
събуждат се уплашени
и не си спомнят кой кой е
някаква французойка от
полша
изпитва себе си
колко далеч може да стигне паметта
не знае от вчера
какво казано от нея
се отнася до миналото
а какво до бъдещето.
стар актьор някъде в Чешката република
така се увлече с ролята
че всъщност умрял от компот
(струва ми се че беше малинов)
изпит по време на репетиция
в стаята има двадесет души
а аз плещя тези глупости
само никой няма да забележи
че през цялото време мисля за теб.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025
