Людмила Петрова - Локви

Ваксина срещу неверието не е открита. Страхът расте от тежкия товар на отрицанието. Всичко е под контрол в поезията на Людмила Петрова.

Александър Арнаудов

ВРЕМЕННО

Покривът на оптимизма тече.
Соленото на моите сълзи
създава локви от стихове.
Това ме успокоява.
Всичко е под контрол.

ЗЛОБОДНЕВНО

Облакът наметна
сивата си нощница
и погледна сърдито
към ленивата река.
Тя се протегна сладко
по всичките си завои
и погали една бляскава риба.
Не бе риба - стар телевизор,
изхвърлен от някого.

СПОМЕН

В паметта се появява шум,
като в смущения
на радиовръзка.
Някъде там
сред тази мъгла
мержелее се
нечия вратовръзка.
Неясен спомен
съмнения пръска.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021