Ася Палева - Жито

Любовта покълва в пръстта на сърцето. Ветровете отнасят мъртвите ни спомени. Търсим мир в мълчанието с текстовете на Ася Палева.

Александър Арнаудов

*
Вечерта, когато
не ми каза
онези думи
се свих в своя
страх, че
никога няма
да бъда твоя.
Събирам се
ден по ден
като жито,
което мечтае
да покълне
в пръстта
на сърцето ти

*
Не търся мъже,
не търся жени,
не търся връзки..
Само малко
мир в мълчанието
на сърцето

*
Влизам нахално
в съня ти.
Нося разголената
си душа
и се оставям
на въображението ти.
Изрисувай ме
такава, каквато
ме искаш-
обичана.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021